Семенцето

Защо нямам мотивация?

Накъде отива животът ми?

Какво трябва да се промени?

Джош има две седмици, за да си отговори на тези въпроси. Изгубен сред разклоненията на един царевичен лабиринт, той среща странен фермер, от когото получава две неща – малко семенце и обещание, че когато открие място, на което да го посее, ще започне да намира отговорите. Воден от знаците, Джош се впуска в пътуване твърдо решен да постигне целта си.

Но възможностите са толкова много…

---

 Спомняте ли си семенцата от куфара на Проницателя? Тази книга разказва за най-доброто, което може да се случи с тях. И със самите нас…

Румен Леонидов

 

 

Интервю на Дан Шоубел с Джон Гордън
пред forbes.com

 

Запознах се с Джон Гордън по време на представянето на новата му книга – “Семенцето”. Джон вече е написал няколко бестселъра – “Автобус, пълен с енергия”, “Тренировъчен лагер” и “Супа ООД”. Неговите принципи са изпитани от различни ръководители – от спортни треньори и шефове на компании от върховете на класацията Fortune 500 до преподаватели и управители на болници. Може да намерите повече информация за него на интернет страницата му.

 В това интервю с Джон говорим за това, как да открием какво е важно за нас, как да определим своето разбиране за успех, и как да направим разликата между тях.

Възможно ли е да успеем в работата си, ако не сме отдадени изцяло?

Зависи от вашето определение за успех. Ако работите на поточна линия успехът ви се състои в това да изпълнявате задачите си ден след ден, без да е необходимо да влагате страст, за го постигнете. Но ако работата ви е да ръководите хора или да продадете продукт или услуга, или разбирането ви за успех е да развиете както себе си, така и другите около вас, да бъдете различни или просто да подобрите резултатите си, не мисля, че може да успеете без страст. Страстта е това, което ви вдъхновява да работите по-добре, да ръководите по-добре, да се грижите повече за работата си за да преодолявате трудностите по пътя към успеха.

Как да балансираме “това, което сме” с “това, което правим”?

Всичко започва с това да вложим “което сме” в “каквото правим”. Това означава да вложим най-доброто от себе си в работата си, каквато и да е тя. Така ще оставите следа. Така ще покажете силата, страстта и таланта си, както и начинът да ги споделите с колегите. По този начин ще стимулирате и себе си, и другите. Това, което работите в момента, може и да не е върхът, към който се стремите…

Нека ви дам примери. Запознах се с шофьор на автобус, чиято цел беше да помага на деца, завими от наркотици. Да, той кара всеки ден своя автобус, но това е само временно стъпало към по-голямата цел. Срещнах ипотечен банкер, който иска да помогне на хора да запазят брака си като им помогне да запазят дома си. Той вярва, че ако запази дома си, семейството ще остане непокътнато.

Защо решихте да напишете “бизнес притча” за да внушите убежденията си?

Обичам да пиша приказки, които вдъхновяват хората и им въздействат. След като написах “Автобус, пълен с енергия” имах много срещи с ръководители от най-различни области, които бяха прочели книгата и заявиха, че са подобрили начина си на работа, вдъхновени от нея.

Разбрах, че приказката е прост, но мощен начин да споделиш идеи и да увлечеш хора. Получавам много имейли от хора, които оприличават себе си с герои от книгите ми и твърдят, че са успели да постигнат положителни промени в живота си след като са ги прочели.

Можете ли да опишете “семенцето” в книгата си и защо мислите, че то е важно?

Семенцето се “предава” на земята, за да се прероди в нещо по-голямо. Вярвам, че ключът към щастието и успеха в живота е “семенцето”. Да посееш себе си там, където ще жадуваш да бъдеш полезен и различен. Ако успееш да направиш това, ще бъдеш такъв, какъвто си роден да бъдеш.

Твърде много хора се фокусират върху крайния резултат вместо върху процеса. Те са убедени, че ще са по-щастливи в следващия си брак или в следващата си работа, или в каквото и да е, само да е “следващо”.

Но все пак ключът към щастието в работата и в живота не е непременно да търсите това щастие. Вместо това бъдете “семенце” и сами решете как да живеете със страст и цел. Ако направите това, щастието неминуемо ще ви споходи.

 

2. Изгубен

 

Джош си спомни разговора с шефа си, когато влизаше във фермата, и се почувства така, сякаш буца е заседнала в корема му. Щеше да му бъде по-лесно, ако го бяха уволнили. Така някой друг щеше да вземе решението вместо него. Помисли си, че днес, събота, е първият ден от двуседмичната му ваканция, след която трябваше да даде отговор на Марк. Дотогава трябваше да е взел решението, но не днес. Днес не искаше да взема никакви решения. Днес искаше просто да забрави всичко и да се забавлява.

Фермата беше по-голяма, отколкото очакваше. Високи царевици обграждаха от двете страни виещия се път до къщата и входа на царевичния лабиринт. Той спря пред постройката, постла одеяло за Дарма на седалката и смъкна малко единия прозорец, за да може тя да се наслаждава на свежия октомврийски въздух. После си купи билет и тръгна към входа на лабиринта. По пътя мина покрай опашка от хора, чакащи да се качат на малък самолет, за да разгледат околността от въздуха. „За нищо на света – помисли си Джош. – Единствените самолети, на които се качвам, са на редовните пътнически линии, със стюардеси, които сервират фъстъци, бисквити и напитки.“

Приятелите му го чакаха отпред; последваха малко пресилени прегръдки и ръкостискания. След като се обзаложиха кой ще излезе първи от лабиринта, всички се наредиха на старта. Малко след като тръгнаха Джош ги изгуби от поглед, защото вътре имаше много задънени коридори, разклонения, пътечки и възможности за избор. Когато трябваше да решават накъде да завият на някой кръстопът, един си харесваше едната посока, а друг – другата. Продължиха така, докато групичката съвсем се разпръсна и Джош остана сам и изгубен в лабиринта.

Още от малък имаше нещо като фобия да не се изгуби и сега, застанал пред стена от царевични растения, все повече започваше да се притеснява. Наляво ли да тръгне, или надясно? Да се върне назад или да поеме по друго разклонение? Дали да не извика приятелите си? Той затвори очи, за да се успокои, и когато ги отвори, пред него стоеше висок, хилав фермер с дълга прошарена коса и посивели мустаци. Стреснат, Джош нервно го попита откъде се е появил.

– О, от лабиринта – с дрезгав глас отговори фермерът. – Фермата е моя и обичам да се разхождам тук и да помагам, ако някой се е изгубил.

– Супер – облекчено възкликна Джош. – Аз се изгубих. Ще ми помогнете ли?

– Ще видим. Първо, трябва да ми кажеш къде отиваш.

– Ами, опитвам се да намеря края на лабиринта – отговори Джош. Въпросът му се стори малко странен. – Ако знаех къде трябва да отида, вече да съм там.

Онзи си пое дълбоко въздух и се усмихна:

– Джош, не говоря за лабиринта. Говоря за живота. Знаеш ли къде отиваш в живота?

Джош го погледна нервно и си помисли: „Тоя пък откъде знае как се казвам?“ Огледа се, като очакваше да види приятелите си и някой да му каже, че има скрита камера. Със сигурност някой от тях му бе скроил този номер. Те знаеха, че преживява криза, и сигурно бяха замислили нещо шокиращо, за да го накарат да се стресне. Какъв по-хубав начин от една отрезвяваща шега. Джош извика имената им, но от царевицата не се появи никой и той се почувства адски глупаво.

– Не ми отговори на въпроса – каза селянинът, като го гледаше с лека усмивка. – Знаеш ли къде отиваш в живота?

Джош направи крачка назад.

– Вие откъде знаете името ми и защо ми задавате такива въпроси? – попита, като се почувства още по-неловко.

– Познавам всеки, който влезе в лабиринта – уверено заяви фермерът. – Намерил съм достатъчно изгубени хора, за да разбера кога някой е изгубен, а ти, приятелю, определено си изгубен. Но не се безпокой. Има милиони като теб. Много от тях влизат в лабиринта, за да търсят нещо. Идват хора с всякаква професия, произход и възраст. Едни търсят работата на мечтите си. Други искат просто да намерят малко забавление и щастие в живота. Някои се стремят да открият повече смисъл в онова, което правят. Има и такива, които са се сблъскали с някаква несгода и са изпълнени с неувереност и страх. Търсят отговори и искат някой да им каже какво трябва да сторят. Когато ме срещнат, аз им обяснявам, че лабиринтът им дава уроците, необходими да създадат живота, който искат. Както вече казах, аз помагам на хората да намерят пътя си. Ако ме слушаш, ще те изведа не само от лабиринта, а и от безизходицата, в която си попаднал в живота си.

Джош се вгледа в лицето на селянина – изглеждаше спокойно и уверено. Сигурно бе научил името му от касата, където посетителите си купуваха билети и се регистрираха за известия по пощата. Ако старецът можеше да му помогне да излезе от лабиринта, беше готов да слуша. Придобиването на житейска мъдрост обаче не беше от най-належащите му приоритети в момента.

– Добре, слушам.

– Изгубил си се, защото нямаш цел! – заяви фермерът. – Целта е върховната пътеводна система, която ни дава насока в живота. Тя ни зарежда с ентусиазъм, а този ентусиазъм ни осигурява увереност и стимул да преследваме мечтите си. Да живееш без цел, е все едно да се носиш в живота като перце с вятъра. Така се превръщаш в един от ходещите мъртъвци, които се щурат безцелно между живите. Когато открие целта си обаче, човек намира силата, която движи цялото ни битие. Така ще намериш смисъл да живееш. Ще намериш пътя, който ти е предначертан, и мотивация да го извървиш докрай.

– Хубаво, а къде да я намеря тази цел? – попита Джош.

След като чу думи като „ентусиазъм“ и „цел“, вече слушаше с по-голям интерес. Миналата нощ беше затворил очи и се беше помолил на Бог да му покаже цел, която да следва. Това беше една простичка молитва, но отдавна не я бе казвал. „Използвай ме за Твоята цел. Насочи ме към моята.“ И ето го сега, приказваше си точно за тази цел с някакъв непознат човек в царевичния лабиринт. Можеше да го очаква. Както се пееше в една от любимите му песни: „Неведоми са пътищата Господни.“

– Мислех, че съм намерил целта си, когато започнах първата си работа след колежа. Сега обаче се съмнявам във всичко: в работата си, във всичките си решения, в миналото, в бъдещето си. Напълно сте прав, аз съм един изгубен човек.

– Това ще се промени – заяви селянинът.

Извади от джоба си едно семенце и му го подаде. Джош погледна мъничкото зрънце в ръката си.

– За какво ми е това?

Селянинът помълча няколко секунди, после посочи семенцето и каза:

– Намери къде да засееш това семенце и така ще намериш целта си.

Джош погледна скептично към зрънцето в дланта си.

– Как може засяването на едно семенце да ме насочи към целта на живота ми?

– Не знам точно как става – призна фермерът. – Знам само, че действа. Това е една от онези мистерии в живота: когато вярваме в чудеса, те се случват, а въображението ни помага да изградим реалността. Дал съм семенца на стотици хора и всичките са открили целта си. Всички се връщат да ми кажат и се надявам, че и ти ще направиш така.

– А ако не потърся място за засяване? – попита простовато Джош, като се надяваше, че има и друга възможност.

– Тогава няма да откриеш целта си. Преследването є е единственото начинание в живота, което има значение, и ако го пропуснеш, всичко друго е безсмислено. Пътуването не е лесно. Изпълнено е с мистерии, предизвикателства, препятствия и пътища без изход, точно като този лабиринт. Ако обаче си готов да следваш пътя, да се учиш от грешките си и да продължаваш напред дори когато мислиш, че трябва да се откажеш, накрая ще намериш място, където да засееш семенцето.

– Откъде да започна? – попита Джош. – Нямам ни най-малка представа.

– Започни от там, където е заключено всичкото знание. Започни от сърцето си. И внимавай с ума си. Той често ни играе номера и ни отклонява от верния път. Сърцето обаче никога не лъже. То знае твоето „защо“. Знае къде ти е писано да стигнеш и какво ти е писано да направиш. Само трябва да го слушаш. Освен това, докато следваш сърцето си, следи знаците.

– Какви знаци? – попита Джош, знаейки, че сърцето му наскоро не се е зареждало с нова информация.

– Знаците на провидението, които ни ръководят в живота – обясни селянинът. – Тези знаци ще ти помогнат да избираш по кои пътища да тръгнеш. Те се появяват под много различни форми: съвет от непознат, сънища, внезапни хрумвания, песни, телевизионни предавания, книги, дори крайпътни табели. Бог използва всякакви средства, за да ни говори и да ни напътства. Ако сме отворени за тези знаци, ако ги търсим и следваме, те ще ни заведат до правилния път. Колкото повече гледаме за тези знаци и им вярваме, толкова повече се появяват.

Джош се усмихна, защото знаеше за знаците. Баща му често говореше за тях и самият той ги беше срещал през целия си живот. Още като дете, когато се разхождаше по плажа, понякога си пожелаваше да види знак и в същия момент над главата му литваше ято чайки. Когато забележеше 11:11 или 1:11 на дисплея на телефона си знаеше, че му предстои страхотен ден. Тези неща ставаха твърде често, за да са случайни съвпадения. Знаците бяха помогнали на Джош да вземе някои от най-важните решения в живота си. Напоследък обаче беше забравил за съществуването им и бе престанал да ги търси.

Фермерът продължи:

– Търсенето на целта е като компютърна игра. Когато се научиш да я играеш и се потопиш в нея, тя се превръща във вълнуващо приключение.

Думите „приключение“ и „игра“ се запечатаха в ума на Джош. Навремето той гледаше на живота като на игра. Смяташе го за дар, не за задължение. Напоследък обаче вече не му се струваше като игра. Чувстваше го като домашно за училище. И въпреки че вярваше в онова, което казваше фермерът, не беше убеден, че ще има енергията и желанието да играе играта или да се впусне в приключението.

– Ако нямаш желание да играеш играта – заговори селянинът, сякаш бе прочел мислите му, – или ти се прииска да се откажеш, след като си я започнал, защото търсенето ти се струва напразно, помни следните думи. Фактът, че имаш желание да търсиш целта си, сам по себе си означава, че тази цел съществува. Защо иначе ти и толкова много други хора ще я търсите? Фактът, че я търсиш, означава, че съществува. Затова играй играта, Джош, не се отказвай. Следвай сърцето си и знаците и ще намериш къде да посееш семенцето. – Сетне фермерът се усмихна широко и добави: – А, има и още нещо, което трябва да ти кажа, преди да те оставя.

– Какво? – попита Джош, очаквайки да чуе още някой дълбокомислен съвет.

– За да излезеш от лабиринта, тръгни по това разклонение надясно, върви все направо и ще намериш изхода. Трябва да отида да помогна на още няколко изгубени. Не забравяй да дойдеш пак и да ми кажеш какво е станало – извика, преди да изчезне сред високите царевични стебла.

---